В Индия се извършва геноцид спрямо християнитеВ. КаравълчевВ Индия започнаха най-ожесточените гонения срещу християните. Поводът за невижданите досега преследвания в щата Орисса се явява убийството на Свами Лаксмиманананда Сарасвати, лидер на организацията Вишва Хинду Паришад, която активно се бори за възвръщането на индусите и индуските... + Продължение
Занемелите камбаниАнтоанета БакърджиеваВ един разказ на Елин Пелин се разказва как бедна жена дошла в някакъв манастир за празника. И тъй като била твърде бедна не могла да принесе никакъв особен подарък на иконата на Божията майка освен една карфица, която забола във висящия балдахин. Минал манастирският монах, погледнал, сторило... + Продължение
Историята на един разкол. Православие и католицизъмАрхимандрит Пласид (Дезей), превод В. КаравълчевЕдинството на християнската Църква през първите вековеХристиянската църква такава, каквато е била образувана след Петдесетница под ръководството на апостолите и техните близки приемници, не е била общество, организирано и управлявано от един център, в какъвто впоследствие се превръща Рим за... + Продължение
Може ли да се сключи църковен брак без граждански?Въпрос: Може ли да се сключи църковен брак без граждански и ако не, има ли някакви изключения?Здравейте, в България е задължително условие църковният брак да е предшестван от граждански. Причината за това е, че църковният брак у нас няма юридическа стойност и затова Църквата се доверява на... + Продължение
Автор Г. Р. Державин, авторизиран превод проф. Антоний Хубанчев
БОЖИЕТО БИТИЕ
О, Ти, в простора безпределен, задвижващ всяко вещество, в течение на времето предвечен с Триипостасното Си Божество. Дух вездесъщ, единен, без място , безпричинен, недостигаем с никой ум висок и Който цялата безкрайност обитава, обгръща, пази и създава, Когото ний зовеме: Бог.
- Проф. Желев, чуха се много слухове тези дни около вас. Каква е истината?
- Истината е, че преди година навърших 63 години и беше в реда на нещата моят работодател да ме изпрати на заслужен отдих. Дори това закъсня с година.
- Значи това не е уволнение, както злорадствата някои хора?
- Няма как да бъде окачествено като уволнение в онзи отрицателен смисъл на „отърваване” от някого. Отношенията ми към началството винаги са били коректни, а и аз ни най-малко не мога да се оплача от неговото отношение към мене. Когато човек си гледа работата, и резултатите са положителни, и отношенията са добри.
Електронната книга е достъпна тук и по мнението на мнозина е събитие за почитателите на християнския мислител и поет. Преводът от английски на Добромир Кралчев е изключително качествен в художествено отношение.
През последните няколко месеца форумът на "Двери БГ" беше използван от Добромир като работилница в процеса на окончателната обрабока на изданието. Въпреки че преводът на поезията на Честъртън е доста тежка задача, обезкуражила мнозина преводачи, Добромир се е впуснал самоотвержено в битка, подобно на двамата герои от "Кълбо и кръст" Макклейн и Търнбул и резултатът не е закъснял.
Предлагаме на читателите на "Двери" две стихотворения от книгата:
„Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие и като гледате края на техния живот, подражавайте на вярата им” (Евр. 13:7)
По инициатива на деканското ръководство на Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” и лично на декана – доц. д-р Емил Трайчев и със съдействието и участието на заместник -ректора на СУ доц. д-р Мария Шишиньова и зам.-деканите на Факултета по журналистика доц. д-р Веселина Вълканова и на Биологическия факултет доц. д-р Борис Бакалов се проведе поклоническо пътуване до историческите места в Охрид, свещени за православните на Балканите. Тази инициатива се вписа в двоен юбилей – 120-годишнина на СУ и 85-годишнината на Богословския факултет. Пътуването беше и в памет на проведеното през месец юли 1941 г. поклонение в Охрид на Академичния съвет на СУ „Св. Климент Охридски” начело с ректора – проф. протопрезвитер Стефан Цанков и църковния историк, охридчанина проф. Иван Снегаров.
В един разказ на Елин Пелин се разказва как бедна жена дошла в някакъв манастир за празника. И тъй като била твърде бедна не могла да принесе никакъв особен подарък на иконата на Божията майка освен една карфица, която забола във висящия балдахин. Минал манастирският монах, погледнал, сторило му се невзрачно, неподходящо и махнал забодената карфица.
Наближило време за църковна служба. Монахът се приготвил да удари камбаните, дръпнал въжето, езикът на камбаната се залюшкал, ударил, но звук не излязъл. Така и втори, и трети път. Камбаните останали безмълвни.
Съвсем наскоро, на 15 август, ни се случи да отидем за храмовия празник в Бачковския манастир. Пристигнахме предния ден около 19 ч. вечерта. Надявахме се да участвуваме във вечерната служба, или във всенощното бдение, както се е случвало в предходни години. Но за наша изненада манастирът беше затворен с метална решетка.
Много отдавна живял един свят старец, който много се молил и скърбял за греховете на човечеството. Струвало му се странно това, че толкова много хора посещават църквите, молят се на Бога, а живеят все така лошо и от греховете не отстъпват. “Господи, - казвал той – нима не чуваш молитвите ни? Ето, колко много хора постоянно ти се молят да живеят в мир и покаяние и никак не могат. Нима е суетна тяхната молитва?”.
Веднъж, потопен в тези си мисли, той заспал. В съня му дошъл светлозарен Ангел, взел го на крилете си и го понесъл високо, високо над земята... Колкото по-високо се издигали в небето, толкова по-слаби ставали звуците идващи от земята. По едно време човешките гласове престанали да се чуват, затихнали песните, виковете, шумът на суетния мирски живот. Само отнякъде долитали хармонични, нежни звуци, като от някакъв прекрасен музикален инструмент.
Който е бил във Виена, знае бароковото здание в източния ъгъл на стария град, в стария университетски район, по диагонал на йезуитската църква. Вътре – фрески от ХVІІІ век: алегорични фигури на Науките и Добродетелите в облаци и лъчи, eдна такава мека фактура. Някога там се помещавала резиденцията на Университета, по-късно, при Франц Йосиф, била преместена на Ринг; сега там е австрийската Академия на науките, която организира в началото на 1995 г. тридневни публични четения, от които първият ден беше посветен на философски теми (в един твърде широк смисъл на думата), вторият – на теологически, а третият – на политически. Трябва да си призная, че на мен лично най-успешен ми се стори вторият, теологическият ден (най-вече заради прекрасния доклад на И. Б. Метц); но самият аз бях поканен да говоря през първия ден. Имах две причини да приема поканата. Първо, тя идваше от човек, чиято рядка доброта и топла отзивчивост заслужаваха дълбоко уважение: наричаше се Волфганг Краус, беше автор на много книги с есеистика и оглавяваше виенската писателска организация; преди известно време той, уви, напусна този свят. И второ, привличаше ме мисълта да говоря в барокова зала...
Въпрос:Може ли да се сключи църковен брак без граждански и ако не, има ли някакви изключения?
Здравейте, в България е задължително условие църковният брак да е предшестван от граждански. Причината за това е, че църковният брак у нас няма юридическа стойност и затова Църквата се доверява на държавата, че лицата, пожелали да се венчаят пред Бога, са необвързани в друг брак или не са с повече от три развода. В Гърция църковният брак не е обвързан с гражданския - там всеки може да избира какъв брак да сключи, но църковният брак има легитимна стойност пред държавата и неговото разтрогване, тоест развода, също се регистрира от държавата, а сключването му има всички юридически последици на законовия брак.
"Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка:
"Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?" Тогава чух глас,
който ми рече: "Смирението." "
БОЖИЕТО БИТИЕ
- Проф. Желев, чуха се много слухове тези дни около вас. Каква е истината?
Електронната книга е достъпна 
По инициатива на деканското ръководство на Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” и лично на декана – доц. д-р Емил Трайчев и със съдействието и участието на заместник -ректора на СУ доц. д-р Мария Шишиньова и зам.-деканите на Факултета по журналистика доц. д-р Веселина Вълканова и на Биологическия факултет доц. д-р Борис Бакалов се проведе поклоническо пътуване до историческите места в Охрид, свещени за православните на Балканите. Тази инициатива се вписа в двоен юбилей – 120-годишнина на СУ и 85-годишнината на Богословския факултет. Пътуването беше и в памет на проведеното през месец юли 1941 г. поклонение в Охрид на Академичния съвет на СУ „Св. Климент Охридски” начело с ректора – проф. протопрезвитер Стефан Цанков и църковния историк, охридчанина проф. Иван Снегаров. 
В един разказ на Елин Пелин се разказва как бедна жена дошла в някакъв манастир за празника. И тъй като била твърде бедна не могла да принесе никакъв особен подарък на иконата на Божията майка освен една карфица, която забола във висящия балдахин. Минал манастирският монах, погледнал, сторило му се невзрачно, неподходящо и махнал забодената карфица. 
Много отдавна живял един свят старец, който много се молил и скърбял за греховете на човечеството. Струвало му се странно това, че толкова много хора посещават църквите, молят се на Бога, а живеят все така лошо и от греховете не отстъпват. “Господи, - казвал той – нима не чуваш молитвите ни? Ето, колко много хора постоянно ти се молят да живеят в мир и покаяние и никак не могат. Нима е суетна тяхната молитва?”.
Който е бил във Виена, знае бароковото здание в източния ъгъл на стария град, в стария университетски район, по диагонал на йезуитската църква. Вътре – фрески от ХVІІІ век: алегорични фигури на Науките и Добродетелите в облаци и лъчи, eдна такава мека фактура. Някога там се помещавала резиденцията на Университета, по-късно, при Франц Йосиф, била преместена на Ринг; сега там е австрийската Академия на науките, която организира в началото на 1995 г. тридневни публични четения, от които първият ден беше посветен на философски теми (в един твърде широк смисъл на думата), вторият – на теологически, а третият – на политически. Трябва да си призная, че на мен лично най-успешен ми се стори вторият, теологическият ден (най-вече заради прекрасния доклад на И. Б. Метц); но самият аз бях поканен да говоря през първия ден. Имах две причини да приема поканата. Първо, тя идваше от човек, чиято рядка доброта и топла отзивчивост заслужаваха дълбоко уважение: наричаше се Волфганг Краус, беше автор на много книги с есеистика и оглавяваше виенската писателска организация; преди известно време той, уви, напусна този свят. И второ, привличаше ме мисълта да говоря в барокова зала...
Въпрос: Може ли да се сключи църковен брак без граждански и ако не, има ли някакви изключения?
Изпращане на сайта до приятел
Kнига за посетители
Контакти с екипа
